Сура Аль-Калам — Стих 23

1. Обяснение на думите в аята:

• فَانطَلَقُوا: тръгнаха, отправиха се бързо и решително към своята градина.
• يَتَخَافَتُونَ: говореха си тихо, шепнеха си един на друг, за да не ги чуе никой друг.

1. Тълкувание на аята:

След като се бяха разбрали помежду си да отидат рано сутринта и да откъснат плодовете на градината си, без да дадат нищо на бедните, те тръгнаха към нея, забързани и решени да изпълнят намерението си. Вървяха, като си шепнеха тихо и разговаряха помежду си с приглушени гласове, за да не бъдат чути от никого. Те се уговаряха и си напомняха да не позволят на нито един бедняк или нуждаещ се да влезе в градината им и да вземе от плодовете ѝ. Така те тръгнаха с твърдо намерение да лишат бедните от онова, което преди това бяха давали, и да задържат цялата реколта само за себе си.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко грозно е скъперничеството и колко ниско е да се лишават бедните от тяхното право. Ислямът ни учи на щедрост и състрадание към нуждаещите се.
• Виждаме как хората понякога се събират, за да си помагат върху грешно и несправедливо дело. Коранът ни предупреждава да не следваме лоши съвети и да не се съгласяваме със зло, дори когато всички около нас го правят.
• Аятът ни напомня, че всяко намерение и всяка тайна дума са известни на Аллах. Нищо не може да се скрие от Него, затова вярващият трябва да бъде искрен и честен дори когато никой не го вижда.
• Историята на собствениците на градината завършва със загуба и съжаление. Това ни учи, че неправдата и алчността не носят благослов, а водят до разочарование. Затова ислямът ни призовава към справедливост, милосърдие и благодарност към Аллах за всяко благо.