Сура Аль-Калам — Стих 24

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَن“ (ан) — частица, която тук въвежда разяснение на това, което си шепнеха помежду си.
• „لَّا يَدْخُلَنَّهَا“ (ля ядхуляннаха) — с усилено отрицание: „нека със сигурност никой не влезе в нея“.
• „الْيَوْمَ“ (ал-яума) — днес, в този ден.
• „عَلَيْكُم“ (алейкум) — върху вас, при вас, при вашата градина.
• „مِّسْكِينٌ“ (мискин) — беден, нуждаещ се човек.

1. Тълкуване на аята:

Този аят разказва за собствениците на градината, които още преди да я достигнат, си шепнеха един на друг с твърдо намерение никой беден човек да не влезе при тях и да не вземе нищо от плодовете ѝ. Те се уговаряха помежду си и се подканяха взаимно да не позволяват на нуждаещите се да се доберат до реколтата. В това има силно предупреждение и подчертано възпиране от тяхна страна да дадат нещо на бедните — те искаха да задържат цялата изгода само за себе си, без да отделят дял за онези, които имат право на помощ. Аятът разкрива тяхното скъперничество и студенина към нуждаещите се, както и решението им да лишат бедните от това, което им е било задължение да дадат.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът възпитава в милосърдие и загриженост към бедните, като ни учи, че помощта за нуждаещите се не е нещо по избор, а право и задължение.
• Аятът ни предупреждава срещу скъперничеството и срещу желанието да задържим благата само за себе си, забравяйки за онези, които имат нужда.
• Той ни показва колко красиво е учението на исляма, което поставя достойнството на бедния и правото му на помощ сред основните ценности.
• Размисълът върху този аят ни подтиква да бъдем щедри, състрадателни и благодарни за това, което Аллах ни е дал, като го споделяме с другите.