Сура Аль-Хакка — Стих 29

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• هَلَكَ (халака): загина, изчезна, пропадна, изгуби се напълно.
• عَنِّي (анни): от мен, далеч от мен.
• سُلْطَانِيَه (султанийах): моята власт, моето могъщество, моят довод и доказателство, онова, на което се опирах.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от описанието на положението на онзи, който ще получи книгата с делата си в левицата си в Съдния ден. Той ще каже в състояние на разкаяние и съжаление: „Загина, изчезна и се изгуби от мен моето могъщество, моята власт и моят довод.“ Тоест всичко, на което се е уповавал в земния живот — сила, влияние, богатство, положение сред хората, както и всяко доказателство, с което е искал да се оправдае — всичко това е пропаднало и не му е останало нищо, с което да се защити или да се спаси от наказанието. Неговата власт и могъщество, които е имал в дунья, са изчезнали напълно и не са му донесли никаква полза в отвъдния живот. Така той остава беззащитен, без никакъв довод и без никаква сила, която да го избави от Божието наказание.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската сила и власт не са в богатството, положението или влиянието сред хората, а в искрената вяра и добрите дела.
• Напомня ни, че всичко материално и светско е преходно и ще изчезне, а единствено делата, които сме извършили с искреност пред Аллах, ще останат и ще ни помогнат.
• Подтиква ни да не се гордеем и да не се уповаваме на своята мощ, а да се уповаваме на Аллах и да търсим Неговото доволство.
• Показва ни колко е милостив ислямът, че ни предупреждава предварително за този ден, за да се подготвим още в този живот и да не съжаляваме, когато вече е късно.
• Кораничните аяти като този ни карат да се замислим за истинската стойност на живота и ни насочват към пътя на спасението, който е в следването на Корана и Сунната.