Сура Аль-Хакка — Стих 39

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „وَمَا“ (уа ма̄): „и това, което“ – съединителна частица с относително значение.
• „لَا تُبْصِرُونَ“ (ла̄ тубсирӯн): „не виждате“ – глагол във второ лице множествено число, означаващ неща, които са скрити от човешкото зрение.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се заклева в това, което хората виждат с очите си, и в това, което не виждат – от сътворенията, които са скрити от погледа им, било то в небесата, на земята или в света на невидимото. Този обет подчертава величието на Корана и неговата истинност. Коранът не е слово на поет, нито на гадател, а е слово на Господаря на световете, низпослано на Неговия благороден Пратеник Мохамед (с.а.с.). Заклеването в невидимото напомня на човека, че неговото знание е ограничено и че има реалности отвъд неговото възприятие, което го подтиква към смирение и вяра в незримото.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Коранът е истинско слово от Аллах, а не човешко творение, което засилва доверието в него.
• Напомня ни, че съществува невидим свят, който само Аллах обхваща със Своето знание, и това ни учи на смирение и упование в Него.
• Заклеването в невидимото насърчава човека да размишлява върху величието на Твореца и да търси истината.
• Вярата в незримото е част от благочестието и носи спокойствие и увереност в сърцето на вярващия.
• Коранът е напътствие за всички хора и призив към разум и размисъл, което го прави близък и разбираем за всеки търсещ истината.