Сура Аль-Араф — Стих 123

1. Обяснение на думите в аята:

• آمَنتُم بِهِ (аманум бихи): повярвахте в Него — местоимението се отнася за Аллах, а според някои тълкуватели за Муса (Мойсей), т.е. повярвахте на Муса и в неговия Господ.
• آذَنَ (азана): позволи, разреши.
• مَكْرٌ (макр): хитрост, коварна машинация, заговор.
• مَّكَرْتُمُوهُ (макартумуху): измислихте го, скроихте го.
• الْمَدِينَةِ (ал-мадина): градът — тук се има предвид Мир (Египет).
• أَهْلَهَا (ахлаха): жителите ѝ — т.е. коптите, коренното население на Египет.
• فَسَوْفَ تَعْلَمُونَ (фасауфа та'ламун): и скоро ще узнаете — заплаха за предстоящо наказание.

1. Тълкуване на аята:

Когато магьосниците на Фараона видели с очите си явното чудо на Муса и повярвали в Аллах, Фараонът се разгневил и им казал с укор и заплаха: „Нима повярвахте в него, преди аз да ви разреша? Това не е нищо друго освен хитрост, която вие и Муса сте скроили още в града, за да изгоните жителите му и да завладеете вие и синовете на Исраил неговите блага. Но скоро ще узнаете какво наказание и мъчение ви очаква заради това, което сторихте.“

Фараонът не можел да приеме, че хората му повярвали без негово позволение, защото виждал в себе си господар, който решава кой да вярва и в какво. Затова обвинил магьосниците и Муса в заговор — сякаш вярата била политическа машинация, а не искрено убеждение, родено от видяното чудо. Той дори твърдял, че целта била да се изгонят коренните египтяни и властта да премине в ръцете на Муса и неговия народ. С тези думи Фараонът се опитал да омаловажи истината и да сплаши вярващите, заплашвайки ги със сурово наказание.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Истинската вяра не се нуждае от разрешението на властниците — тя е дар от Аллах, който Той дава на когото пожелае, и никой тиранин не може да я спре.
• Чудото на Корана и на истината е по-силно от всяка заплаха; магьосниците, които цял живот служели на Фараона, щом зърнали истината, я приели без колебание.
• Аллах защитава Своите вярващи и обръща коварните планове на тираните срещу самите тях.
• Този аят ни учи да не се страхуваме от хорските заплахи, когато защитаваме истината, защото крайната победа е за вярата и справедливостта.
• В Корана виждаме как Аллах разкрива истинските намерения на несправедливите владетели и утешава вярващите, че тяхната награда е при Него.