Сура Аль-Араф — Стих 122

1. Пояснение на думите в аята:

— رَبِّ (Рабби): Господ, Създател и Властелин.

— مُوسَىٰ (Муса): Моисей, мир нему.

— هَارُونَ (Харун): Аарон, мир нему.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от думите на магьосниците, след като повярваха в Аллах и видяха явното чудо, дадено на Муса, мир нему. Те заявиха, че вярват в Господа на световете, и уточниха, че Той е Господът на Муса и Харун, мир нему. С тези думи те ясно показаха, че се отричат от фараона и от неговото божество, и че единствено Аллах заслужава поклонение. Той е истинският Господ, Който създава, управлява и заслужава да бъде обожествяван единствено Той, без никой друг. Фараонът попита с учудване дали те говорят за него, но те отговориха категорично, че вярват в Господа на Муса и Харун, а не в него. Така те потвърдиха своята вяра в Единия Аллах и се отрекоха от лъжливите божества.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че истинската вяра изисква ясно и смело заявяване на единобожието, дори пред лицето на тирания и власт.

— Показва ни, че сърцата се променят чрез знаменията на Аллах, както се случи с магьосниците, които от противници станаха вярващи.

— Напомня ни, че Аллах е Господът на всички пророци и пратеници, и че вярата в Него е пътят на спасението.

— Насърчава ни да не се страхуваме от хората, когато става дума за истината и вярата, защото Аллах е Всемогъщ и Той е истинският Властелин.

— Показва ни красотата на исляма, който обединява вярващите в поклонението на Единия Аллах, Господа на Муса и Харун, и ни привлича към тази чиста и ясна вяра.