Сура Аль-Араф — Стих 14

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• قَالَ (ка̄ля) — каза.
• أَنظِرْنِي (анзирнӣ) — дай ми отсрочка, отложи ме, не ме умъртвявай сега.
• إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ (иля̄ яуми юб'асӯн) — до Деня, в който те ще бъдат възкресени от гробовете си, тоест Деня на Възкресението.

1. Тълкувание на аята:

Иблис (Сатаната), след като беше прокуден и изгуби всякаква надежда за Божията милост, се обърна към Всевишния Аллах с молба да му бъде дадена отсрочка — да не умира, докато не настъпи Денят на Възкресението, когато всички хора ще бъдат възкресени от гробовете си. Целта му беше да има достатъчно време, за да заблуждава и отклонява от правия път онези сред потомците на Адам, които успее да съблазни. Той искаше да продължи да всява зло и да подвежда хората, докато трае земният живот.

Някои тълкуватели поясняват, че Иблис всъщност пожела да избегне смъртта изцяло, тъй като след Деня на Възкресението вече няма смърт. Но молбата му не беше приета в този смисъл — не му беше дадено безсмъртие. Вместо това му беше отредено да бъде оставен до определено време, а именно до първото тръбене, след което и той ще умре заедно с всички останали живи същества. Така Аллах му даде отсрочка, но не и спасение от смъртта.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че дори най-големият враг на човека — Сатаната — е напълно подчинен на властта и решението на Аллах. Никой не може да избегне Божието повеление, нито да надхвърли определените му граници.
• Всеки, който искрено се обръща към Аллах, ще намери милост и напътствие, за разлика от Иблис, който от гордост и упорство се отклони от правия път и изгуби надежда за Божието опрощение.
• Аятът ни напомня за Деня на Възкресението — ден, в който всички ще бъдат възкресени и ще дадат сметка за делата си. Вярата в този ден е стълб на вярата и подтиква човека към добри дела и благочестие.
• Разбирането на хитростите на Сатаната и неговото желание да ни заблуди трябва да ни направи по-внимателни и по-привързани към Корана и Сунната, които са нашето ръководство и защита.
• Милостта на Аллах е безгранична за онези, които се покайват и се връщат към Него, докато упорството и гордостта, както е при Иблис, водят единствено до загуба и отдалечаване от истината.