Сура Аль-Мааридж — Стих 18

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَجَمَعَ (уа джама‘а): събра, натрупа.
• فَأَوْعَى (фа ау‘а): съхрани го в съд, прибра го и го запази, без да даде дължимото от него.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва състоянието на онзи, който е събирал пари и богатство, трупал ги е едно върху друго, после ги е прибрал в своите съдове и хранилища, като ги е пазил ревниво и не е давал от тях дължимото право на Аллах — нито чрез задължителната милостиня, нито чрез доброволна помощ за нуждаещите се. Той е предпочел да задържи богатството само за себе си, вместо да го изразходва по пътя на Аллах.

Това е част от описанието на онзи, който се е отвърнал от истината, изоставил е покорството към Аллах и Неговия Пратеник, и е посветил живота си на трупане и пазене на материални блага. В предходния контекст се говори за огъня на Ада, който ще изгаря и ще откъсва кожата на главата и крайниците, и който ще призовава именно такива хора — онези, които са се отвърнали от правото и са събирали богатство, без да изпълнят дълга си към Аллах в него.

И така, аятът разкрива една от основните причини за гибелта на такъв човек: алчността и скъперничеството, превръщането на богатството в самоцел и пренебрегването на правата на Аллах и на хората върху него.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към Исляма и Корана:

• Коранът не оставя човека в заблуда относно истинската стойност на богатството: то не е зло само по себе си, но става причина за гибел, когато бъде трупано и пазено, без да се дава дължимото от него.
• Ислямът учи на баланс — човек да работи и да печели, но и да дава, да помага и да очиства богатството си чрез милостиня и добри дела.
• Аятът е предупреждение и същевременно милост: той показва пътя на спасението чрез щедрост и изпълнение на правата на Аллах, така че човек да не съжалява в отвъдния живот.
• Коранът говори с ясни и силни образи за Ада и за причините, които водят до него, за да събуди съвестта и да насочи човека към покаяние и поправяне още в земния живот.
• В края на краищата, истинското богатство е това, което човек изразходва по пътя на Аллах и което му носи награда във вечността, а не това, което оставя заключено в сандъци и хранилища.