Сура Нух — Стих 9

1. Обяснение на думите в аята:

• «ثُمَّ» (сумма): след това, после.
• «أَعْلَنتُ» (а'ланту): говорех високо, публично, открито.
• «أَسْرَرْتُ» (асрарту): говорех тихо, тайно, насаме.
• «إِسْرَارًا» (исраран): тайна, скритост – думата е в неопределена форма, за да подчертае голямата степен на тайната.

1. Тълкувание на аята:

Нух (Ной), мир нему, продължава да описва пред своя Господ как е призовавал своя народ към вяра и покорство. След като ги е призовавал нощем и денем, после е призовавал и публично, и насаме, той казва: „После наистина аз им говорих открито и високо, и им говорих тайно, съвсем скришно.“ Той е разнообразявал начините на призоваване – понякога е издигал гласа си пред всички, а понякога е говорел тихо, насаме, дори с всеки поотделно, за да достигне до сърцата им по всякакъв възможен път. Целта му е била да ги насочи към това да поискат прошка от своя Господ и да се обърнат към Него с покаяние, защото Той е Прощаващият за всеки, който се разкайва и се връща при Него.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на търпение и постоянство в призоваването към добро: Нух не се е отказал, а е използвал различни начини – публично и насаме, високо и тихо.
• Показва ни красотата на искрената грижа за хората: да желаеш доброто им и да търсиш най-подходящия начин да им го предадеш.
• Напомня ни, че истинското обръщане към Аллах започва с търсене на прошка и покаяние, а Аллах е Прощаващият и приема всеки, който се върне при Него.
• Насърчава ни да не се отчайваме, когато хората не приемат веднага истината, а да продължаваме с мъдрост и милост, както е правил пророкът Нух.