Сура Аль-Муддассир — Стих 22

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عَبَسَ (абаса): намръщи се, сви вежди, изрази недоволство и гняв чрез лицето си.
• بَسَرَ (басара): задълбочи намръщването, добави още по-голяма мрачност и киселост на лицето, надминавайки първоначалното свиване на веждите.

1. Тълкувание на аята:

След като този човек — един от упоритите противници на Пророка, мир нему — се замисли как да оспори Корана и как да наклевети Пратеника, и след като не намери никакъв недостатък, за който да се хване, и никакво оправдание, с което да отхвърли истината, лицето му се промени. Той се намръщи и сви вежди от гняв и безсилие, а после задълбочи намръщеността си и стана още по-мрачен и кисел. Това не беше израз на размисъл или търсене на истината, а израз на гордост, упорство и отказ да признае правото. Колкото повече истината му ставаше ясна, толкова повече той се затваряше в себе си и се отвръщаше от нея, защото не намери какво да каже срещу Корана и това го изпълни с яд и досада.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Корана е толкова могъщ и ясен, че дори най-големите му врагове не успяха да намерят в него истинска слабост, колкото и да се мъчеха. Това е доказателство за неговата божественост.
• Когато човек отхвърля истината не защото е убеден в нейната неистинност, а от гордост и упорство, той губи спокойствие и радост, и лицето му издава вътрешната му мъка.
• Ислямът ни учи да търсим истината с отворено сърце и смирение, а не с упорство и надменност, защото надменността пречи на човека да види светлината.
• В Корана има напътствие и утеха за всеки, който го чете с искрено желание да разбере, и той е източник на мир и достойнство, а не на гняв и отчаяние.
• Всеки, който се замисли честно над Корана, ще открие в него истина, която носи спокойствие на сърцето и светлина на ума.