Сура Ан-Наба — Стих 36

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• جَزَاءً (джазаан): възнаграждение, отплата — това, което се дава в замяна на нещо.
• عَطَاءً (атааан): дар, даруване — даване по щедрост и благоволение.
• حِسَابًا (хисаабан): достатъчно, изчислено точно, напълно задоволяващо — тук означава дар, който е премерен и достатъчен според нуждата.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва наградата, приготвена за богобоязливите в Рая. Тя е възнаграждение от техния Господ — дадена по Неговото обещание, а не защото някой може да я заслужи напълно със собствени дела. Тя е и дар по Неговата щедрост и благоволение, даден по милост, а не по задължение. Този дар е достатъчен и напълно задоволяващ — изчислен така, че да покрие всяко желание и да донесе пълно щастие, без недостиг и без край. Така наградата съчетава две неща: справедлива отплата за добрите дела и безкрайна щедрост от Господа на световете.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах не забравя доброто, което хората вършат, и го възнаграждава с дар, който надхвърля очакванията.
• Наградата в отвъдното е едновременно справедливост и милост — това показва колко благ и щедър е Господ.
• Вярата и богобоязливостта водят до вечно блаженство, което е достатъчно и никога не свършва.
• Този аят ни учи да се надяваме на Аллаховата милост и да се стремим към дела, които носят Неговото доволство.
• Коранът представя отвъдното по начин, който успокоява сърцето и подтиква човека към добро и надежда.