Сура Аль-Анфаль — Стих 21

1. Обяснение на думите в аята:

— „سَمِعْنَا“ (сами'на): „чухме“ — означава чуване с ушите, тоест външно, повърхностно възприемане на думите.

— „لَا يَسْمَعُونَ“ (ла ясма'ун): „те не чуват“ — тук не се има предвид глухота на ушите, а нечуване със сърцето и разума, тоест липса на възприемане, размисъл и приемане на истината.

1. Тълкуване на аята:

Аллах се обръща към вярващите и ги предупреждава да не приличат на онези лицемери и многобожници, които, когато им се четат аятите на Аллах, казват с езика си: „Чухме“, но в действителност не чуват с полезно чуване. Те чуват само звука с ушите си, но не го пускат в сърцата си, не размишляват над него и не се поучават от него. Затова тяхното чуване не им носи никаква полза — те не приемат истината, не ѝ се подчиняват и не я потвърждават в сърцето си. Вярващият е този, който чува словото на Аллах с ушите си, после го разбира със сърцето си, размишлява над него и го прилага в живота си. Затова аятът е предупреждение: не бъдете като онези, чието чуване е само външно и безплодно.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Ислямът не е само думи и външно изповядване, а е слушане с разум и сърце, последвано от размисъл и действие.

— Истинското чуване на Корана е онова, което докосва сърцето, променя поведението и води към покорство на Аллах.

— Човек трябва да се пази от лицемерие и от повърхностно отношение към словото на Аллах, защото знанието без прилагане не носи полза.

— Коранът е милост и напътствие за всеки, който го слуша с отворено сърце и искрено желание да се поучи.

— Вярващият се стреми да бъде сред онези, които чуват и се покоряват, а не сред онези, които чуват и остават безразлични.