Сура Аль-Мутаффифин — Стих 30

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَإِذَا“ (уа иза) – „и когато“.
• „مَرُّوا“ (мару) – „минаха“ или „минават“.
• „بِهِمْ“ (бихим) – „покрай тях“.
• „يَتَغَامَزُونَ“ (ятагамазун) – „си намигат един на друг“; това е правене на знаци с клепачи и вежди, обикновено с подигравателен и присмехулен смисъл.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах описва поведението на неверниците и грешниците спрямо вярващите в земния живот. Когато минават покрай мюсюлманите, те си намигат един на друг, като по този начин им се подиграват и ги осмиват. Това намигане не е невинно – то изразява присмех, пренебрежение и високомерие към вярващите и към вярата им. Така грешниците се опитват да се извисят над вярващите чрез подигравки, но в действителност това разкрива тяхната низост и лошо възпитание. Аятът е част от по-широк пасаж, в който Аллах описва как неверниците се присмиват на вярващите в земния живот, но в Отвъдния живот вярващите ще бъдат възвишени, а неверниците – унизени и наказани. Така този аят носи утеха на вярващите: подигравките на грешниците са временни и няма да останат без отговор пред Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Вярващият не трябва да се обезсърчава от подигравките на неверниците или грешниците, защото Аллах вижда всичко и ще въздаде справедливо.
• Ислямът учи на благородно поведение и уважение към другите, а подигравките и присмехът са признак на слаб характер и липса на вяра.
• Коранът утешава вярващите, като им показва, че тяхната награда е при Аллах, а подигравките на грешниците са само временно изпитание.
• Всеки, който търпи подигравки заради вярата си, ще намери в Корана сила и надежда, защото Аллах обещава победа и възвишение на праведните.