Сура Аль-Мутаффифин — Стих 33

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَمَا (уа ма): „и не“ — отрицателна частица, която отрича извършването на действието.
• أُرْسِلُوا (урсилу): „бяха изпратени“ — глагол в страдателен залог, означаващ „не са били изпратени“.
• عَلَيْهِمْ (алайхим): „над тях“ или „върху тях“ — отнася се за вярващите.
• حَافِظِينَ (хафизин): „пазители“ или „наблюдатели“ — множествено число на „хафиз“, означаващо онези, които пазят, следят или отговарят за нещо.

1. Тълкувание на аята:

В предишните аятове Аллах описва как неверниците и грешниците са се подигравали на вярващите в земния живот — присмивали са им се, намигали са си един на друг подигравателно, а когато са се връщали при семействата си, са се забавлявали, като са им се присмивали. А когато са виждали сподвижниците на Пророка (с.а.с.) следващи правия път, са казвали: „Тези наистина са заблудени.“

В този аят Аллах отговаря на тяхното високомерие и самонадеяност, като казва: „И не бяха изпратени те над тях като пазители.“ Тоест: тези неверници не са били назначени от Аллах за надзорници или отговорници за делата на вярващите, нито са били упълномощени да ги съдят, да ги контролират или да ги връщат към нещо. Те нямат никакво право да се подиграват, да критикуват или да се месят в делата на вярващите, защото не са им били дадени нито власт, нито отговорност над тях. Тяхната присмехулност идва от арогантност и невежество, а не от някакво законно право или задължение.

Смисълът е, че всеки човек ще бъде съден от Аллах за собствените си дела, а не от хората. Вярващите не са под властта или надзора на неверниците, а Аллах е техният Покровител и Пазител. Затова подигравките на неверниците са неоснователни и безсмислени, и на Съдния ден ролите ще се обърнат — вярващите ще се смеят на неверниците, както неверниците са им се присмивали в земния живот.

1. Извлечени ползи, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че никой няма право да съди или да се подиграва на другите въз основа на собствените си предположения, защото само Аллах е Съдникът и Пазителят на делата.
• Той утешава вярващите, които са подложени на присмех и подигравки: тяхната стойност не се определя от хорските оценки, а от Аллах, Който вижда всичко и ще въздаде справедливо.
• Аятът разкрива лицемерието и арогантността на онези, които се смятат за по-висши и си позволяват да съдят другите без право — това е урок за смирение и самокритика.
• Той показва съвършената справедливост на Корана: всеки ще получи точно това, което заслужава, и на Съдния ден истината ще излезе наяве.
• Аятът ни насърчава да се съсредоточим върху собствените си дела и да оставим съденето на Аллах, което носи спокойствие на сърцето и освобождава от горчивината на човешките присъди.
• Той е покана към всички хора да приемат истината без високомерие и да не подценяват другите, защото истинското превъзходство е в богобоязливостта и добрите дела, а не в подигравките и самонадеяността.