Сура Аль-Лейль — Стих 13

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْآخِرَةَ (ал-Ахира): Отвъдният живот, животът след смъртта, който е вечен и в който хората ще бъдат възкресени за въздаяние.
• الْأُولَى (ал-Уля): Близкият живот, земният живот, който е временен и преходен.
• لَنَا (лана): На Нас – притежание и власт, принадлежащи единствено на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всемогъщият съобщава, че Той единствен притежава и владее както Отвъдния живот, така и земния живот. Никой друг не споделя с Него тази власт и това господство. Той разпорежда в двата свята както пожелае, дава и отнема, въздига и унизява, дарява и лишава – според Своята мъдрост и справедливост. Никой не може да Му се противопостави, нито да отмени Неговото решение. Той е Владетелят на всичко съществуващо – и в този преходен свят, и в онзи вечен свят. Споменаването на Отвъдния живот преди земния подчертава неговата важност и вечност, както и факта, че истинската цел на човека е да се стреми към него чрез вяра и праведни дела.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Осъзнаването, че всичко – и този свят, и Отвъдният – принадлежи единствено на Аллах, освобождава сърцето от зависимост към създанията и го насочва към истинския Владетел.
• Човекът разбира, че земният живот е временен, а Отвъдният е вечен, и това го подтиква да влага усилията си в това, което ще му донесе полза завинаги.
• Вярата, че Аллах е Господарят на двата свята, дава на вярващия спокойствие и сигурност – той знае, че нищо не се случва без Неговото знание и воля.
• Този аят ни учи да се обръщаме към Аллах с надежда и страхопочитание, защото Той е Този, Който дава и отнема, и никой друг не може да стори това.
• Признаването на Аллах като единствен Владетел на двата свята е покана към човека да се покори на Него и да следва Неговия път, за да постигне успех и в двата свята.