Сура Йунус — Стих 63

1. Пояснение на думите в аята:

• الَّذِينَ (ал-лазӣна): „тези, които“ – относително местоимение за множествено число.
• آمَنُوا (āmanū): „повярваха“ – приеха вярата в Аллах и в това, което Той низпосла на Своя Пратеник.
• كَانُوا (kānū): „бяха“ – изразява постоянство и продължителност в дадено състояние.
• يَتَّقُونَ (яттақӯна): „боят се от Аллах / пазят се“ – въздържат се от забраненото и изпълняват заповедите от страх и почит към Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва кои са приближените на Аллах и Неговите верни служители. Те са онези, които са повярвали в Аллах и в Неговия Пратеник, приели са истината, която им е била низпослана, и са я последвали. Вярата им не е само думи на езика, а е потвърдена в сърцата им и се проявява в делата им. Освен това те постоянно се пазят от Аллах – изпълняват Неговите заповеди и избягват това, което Той е забранил. Така вярата и богобоязливостта (так̣уа) са двете основни качества, които отличават приближените на Аллах. Всеки, който съедини в себе си искрена вяра и съзнателно спазване на Божиите наредби, може да се надява на тази чест и близост до Аллах.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят показва, че близостта до Аллах не е запазена за някакви особени хора, а е отворена за всеки вярващ, който искрено вярва и се пази от грехове.
• Вярата и богобоязливостта вървят ръка за ръка – истинската вяра се доказва с дела и с постоянство в покорството към Аллах.
• Богобоязливостта не е тежест, а път към спокойствие, чест и близост до Създателя.
• Коранът ни дава ясен критерий: който вярва и се пази от Аллах, той е сред приближените на Аллах – а това е най-голямата награда и най-висшата чест, към която всеки човек може да се стреми.