Сура Йунус — Стих 78

1. Обяснение на думите в аята:

• أَجِئْتَنَا (аджи'тана): „Нима дойде при нас...“ – въпросителна форма, изразяваща учудване и отхвърляне.
• لِتَلْفِتَنَا (литалфитана): „за да ни отклониш“ – от глагола „لفت“, който означава обръщане, отклоняване на някого от нещо.
• الْكِبْرِيَاءُ (ал-кибрия'): „величието, върховната власт, господството“ – тук означава властта и управлението.
• بِمُؤْمِنِينَ (биму'минин): „повярвали, признаващи за истина“ – тоест ние не ви признаваме за пратеници.

1. Тълкуване на аята:

Фараонът и неговите приближени отговорили на Муса (мир нему) с думи на отказ и упорство. Те го попитали с укор: „Нима си дошъл при нас, за да ни отклониш от вярата, която заварихме у нашите предци, и за да си присвоите ти и брат ти Харун властта и господството в земята на Египет?“ С тези думи те разкрили истинската причина за своето неверие – не че не били убедени в истинността на посланието, а че се страхували да не загубят властта и положението си, и се вкопчили в традицията на предците си. Накрая заявили: „Ние не сме от онези, които ще повярват на вас двамата и ще ви признаят за пратеници.“

Така те отхвърлили призива на Муса не поради липса на доказателства, а поради гордост, стремеж към власт и сляпо следване на обичаите на предците. Те обвинили Муса и Харун в желание за власт, макар че самите те били потънали в тирания и самонадеяност.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че упорството в неверието често идва не от липса на знание, а от гордост, страх да не загубим власт или положение, и от сляпо подражание на предците. Ислямът ни учи да търсим истината, а не да следваме сляпо традициите.
• Вярата на предците не е доказателство за истина. Човек трябва да използва разума и да приема посланието на пророците, когато то е подкрепено с ясни доказателства.
• Аятът разкрива лицемерието на властта, която се бои от загуба на позиции и затова отхвърля Божието послание. Ислямът ни учи на смирение и на това, че истинската власт принадлежи на Аллах.
• Коранът разказва историите на предишните народи, за да ни предупреди и да ни насочи. Който размисли върху съдбата на фараона и неговия народ, ще види, че упорството в неверието води до гибел.
• Ислямът е призив към свобода от робството на обичаите и към искрено търсене на истината. Всеки, който се замисли върху тези думи, ще открие, че Коранът говори на човешкото сърце и разум, и го приканва към пътя на спасението.