Сура Аль-Маун — Стих 3

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

— وَلَا يَحُضُّ (уа лā яḥуḍḍу): „и не подтиква, не насърчава, не подканя“ – нито себе си, нито другите.

— عَلَىٰ طَعَامِ (ʿалā ṭаʿāми): „към храна, към хранене, към даване на храна“.

— الْمِسْكِينِ (ал-мискӣн): „бедният, нуждаещият се, онези в лишение“.

1. Тълкувание на айета:

Всевишният Аллах описва онзи, който отхвърля религията и отрича Съдния ден, че не подтиква нито себе си, нито другите към хранене на бедния и нуждаещия се. Той не изпитва в сърцето си състрадание, което да го подбуди да даде храна, нито пък насърчава другите да сторят това. Ако човек не подтиква дори другите към такова добро дело, то още по-малко е готов сам да го извърши. Това е признак за закоравяло сърце, за липса на милосърдие и за пренебрежение към правото на бедния, което Аллах е поверил на хората. Вярата не е само думи и обреди – тя се проявява в състрадание и в грижа за слабите и нуждаещите се.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Ислямът не е само поклонение, а и милосърдие към хората; грижата за бедния е част от истинската вяра.

— Който подтиква другите към добро, той самият е по-близо до вършенето на добро; взаимното насърчаване е път към доброто.

— Храната на бедния е право, което Аллах е поставил върху имота на способния; пренебрегването му е признак за студенина на сърцето.

— Коранът възпитава в състрадание и отговорност към обществото, а не в егоизъм и безразличие.

— Всяко добро дело, дори само подкана към добро, се записва като награда при Аллах и носи благословия в този и в отвъдния живот.