Сура Худ — Стих 21

1. Обяснение на думите в аята:

• „خَسِرُوا أَنفُسَهُمْ“ (хасиру анфусахум): загубили са самите себе си, тоест погубили са душите си и са се лишили от всяко добро.
• „ضَلَّ“ (далла): изчезна, изгуби се, пропадна.
• „يَفْتَرُونَ“ (яфтарун): измисляха, лъжесъчиняваха, клеветяха.

1. Тълкувание на аята:

Тези хора, които са описани с тези лоши качества, са онези, които са погубили самите себе си. Те са си навлекли гибел, като са придавали съдружници на Аллах и са Го обожествявали заедно с идоли и измислени божества. Така са изгубили истинския път и са се лишили от спасение. И сега, в Деня на възкресението, всичко онова, което са измисляли и лъжесъчинявали – онези мними застъпници и съдружници, за които са твърдели, че ще им помогнат – ще изчезне и ще ги напусне. Никой от тях няма да им бъде от полза, нито ще ги спаси от наказанието. Така те ще останат сами със своята загуба и ще разберат, че са били в пълна заблуда.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко голяма е загубата на онези, които се отклоняват от истинската вяра в Единия Аллах. Тя не е просто загуба на нещо материално, а загуба на самата душа и на вечния живот.
• Ислямът ни учи да се придържаме към чистото единобожие, защото само то ни пази от такава страшна загуба.
• Аятът ни напомня, че всичко измислено и лъжливо рано или късно изчезва, а истината на Аллах остава. Затова е мъдро да градим живота си върху истината, а не върху илюзии.
• Коранът ни предупреждава с любов и милост, за да се върнем към правия път и да не бъдем сред губещите. Това е проява на голямата Божия грижа към нас.
• Вярата в Аллах и искреното поклонение само на Него ни дават истинска сигурност и надежда – както в този свят, така и в отвъдния.