Сура Ар-Рад — Стих 26

1. Пояснение на думите в аята:

• يَبْسُطُ (йебсуту): разширява, дава в изобилие.
• يَقْدِرُ (йакдиру): ограничава, стеснява, дава в мярка.
• فَرِحُوا (фариху): възрадваха се, ликуваха.
• مَتَاعٌ (мата‘ун): временно притежание, краткотрайна наслада, която преминава.

1. Тълкувание на аята:

Аллах е Онзи, Който разширява препитанието на когото пожелае, и го ограничава на когото пожелае. Това разширяване или стесняване не е непременно знак за Божието благоволение или за Неговия гняв, нито е задължително показател за щастие или нещастие. Неверниците се възрадваха на земния живот и се привързаха към него, успокоиха се в него и му се довериха, сякаш той е вечен. Ала земният живот в сравнение с отвъдния не е нищо друго освен кратка наслада, която бързо изчезва и преминава. Истинската стойност и вечност са в отвъдния живот.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Богатството и бедността са изпитание от Аллах, а не мерило за достойнство пред Него. Затова вярващият не се възгордява от изобилие, нито се отчайва от липса.
• Сърцето на вярващия не трябва да се привързва към земния живот, защото той е кратък и измамлив, а вечността е при Аллах.
• Да бъдем доволни от това, което Аллах ни е отредил, и да търсим наградата в отвъдния живот, е пътят към истинското щастие.
• Коранът ни учи да гледаме на света като на средство за постигане на вечното блаженство, а не като цел сама по себе си.