Сура Аль-Хиджр — Стих 33

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „صَلْصَال“ (салсал): суха глина, която издава звук при почукване, преди да бъде изпечена или оформена.

— „حَمَإ“ (хама’): черна кал, тиня.

— „مَسْنُون“ (маснун): променена, преобразена, с изменен цвят и мирис.

1. Тълкувание на аята:

Иблис (Сатаната) отговори на своя Господ с високомерие и гордост, като каза: „Не подобава на мен да се поклоня на човек, когото Ти си сътворил от суха глина, произлязла от черна, променена кал.“ Той не отрече, че Аллах е Създателят, а се възгордя със своя произход и сметна себе си за по-висш от Адам. Смяташе, че неговото естество е по-благородно от това на човека, създаден от пръст, и затова отказа да изпълни повелята на Аллах да се поклони. Това беше първият акт на високомерие и неподчинение, от който произлезе заблудата и враждата към човешкия род.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че високомерието и гордостта са път към заблуда и отхвърляне на истината, докато смирението и покорството пред Аллах са път към спасение.

— Показва, че истинската стойност не е в произхода или материала, от който сме създадени, а в богобоязливостта и покорството пред Създателя.

— Напомня ни, че Аллах е Създателят на всичко и Неговите повеления трябва да се изпълняват без арогантност и възражения.

— Разкрива коварството на Сатаната и ни предупреждава да не следваме неговия път на гордост и неподчинение.

— Подтиква ни да размишляваме върху чудесата на сътворението и да благодарим на Аллах за достойнството, с което е удостоил човека, и да се стремим към Неговото доволство чрез смирение и добри дела.