Сура Аль-Хиджр — Стих 32

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «إِبْلِيس» (Иблис): името на джина, който отказа да се поклони на Адам по повеля на Аллах.

— «مَا لَكَ» (ма лака): израз, който означава „какво ти е?“ или „какво те накара / какво те възпря?“ — въпросителна форма, носеща укор и порицание.

— «أَلَّا تَكُونَ» (алля такуна): „да не бъдеш“ — тоест каква е причината да не се присъединиш.

— «مَعَ السَّاجِدِينَ» (ма'а ас-саджидин): „заедно с онези, които се покланят“ — имат се предвид ангелите, които изпълниха повелята на Аллах и паднаха в поклон пред Адам.

1. Тълкувание на аята:

Аллах Всевишният се обръща с укор към Иблис след като той отказа да се подчини на Неговата повеля и не се поклони на Адам заедно с ангелите. Господ пита: „О, Иблис, какво те накара и какво те възпря да бъдеш заедно с онези, които се поклониха?“ Този въпрос не е зададен, за да се получи информация — Аллах знае всичко — а е въпрос на порицание и изобличаване на неговото високомерие и неподчинение. Иблис беше поканен да бъде в редиците на покланящите се, но гордостта и надменността му го отведоха от пътя на покорството. Той предпочете собственото си мнение пред ясната повеля на Създателя, а това е същността на всяко отклонение от истината — когато човек или джин постави своето „аз“ над Божията заповед. Въпросът разкрива и че поклонът на ангелите беше акт на послушание към Аллах, а не поклонение на Адам самия по себе си, и че Иблис беше единственият, който се отдели от общността на покорните.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

— Ислямът е религия на покорството към Аллах и на единство между вярващите; който се отделя от общността на покланящите се поради гордост, губи благословията на принадлежността към нея.

— Коранът разкрива същността на високомерието и неговите последици, като ни учи, че надменността е първата стъпка към отдалечаване от Бога.

— Въпросът в аята е милостив укор — Аллах дава възможност за размисъл и поправяне, преди наказанието да последва. Това показва колко справедлив и търпелив е нашият Господ.

— Поклонът пред Адам беше израз на послушание към Аллах, а не унижение на човека; ислямът възвисява човека и утвърждава достойнството му, когато той се покорява на своя Създател.

— Който чете Корана с отворено сърце, открива в него вечни уроци за гордостта, покорството, покаянието и милостта — и това го привлича към вярата и го прави по-близо до Аллах.