Сура Аль-Хиджр — Стих 85

1. Обяснение на думите в аята:

• „بِالْحَقِّ“ (бил-хакк): с истина, с мъдрост и справедливост, а не напразно или безцелно.
• „السَّاعَةَ“ (ас-са̄'а): Часът на Страшния съд, Денят на възкресението.
• „لَآتِيَةٌ“ (ла-а̄тийатун): непременно ще дойде, няма съмнение в идването ѝ.
• „فَاصْفَحِ“ (фасфах): прости, отвърни се с търпимост, не отмъщавай.
• „الصَّفْحَ الْجَمِيلَ“ (ас-сафхал-джамӣл): красивото прощаване — прошка без укор, без гняв и без злоба в сърцето.

1. Тълкуване на аята:

Аллах Всемогъщият съобщава, че е сътворил небесата и земята, и всичко между тях, единствено с истина, мъдрост и справедливост. Това творение не е създадено напразно или за забавление, а като доказателство за съвършенството на Създателя и Неговата безгранична сила. То показва, че само Той заслужава да бъде обожаван, без никой да Му бъде приравняван.

След това Аллах потвърждава, че Часът на Страшния съд непременно ще настъпи — няма никакво съмнение в това. В онзи Ден всеки ще получи въздаяние за делата си: правещият добро ще бъде възнаграден с добро, а вършещият зло ще получи според злото си.

Затова Аллах наставлява Своя Пророк (с.а.с.) да се отвърне от онези, които отричат истината, и да им прости с красива прошка — такава, в която няма укор, горчивина или желание за отмъщение. Това е прошка, изпълнена с благородство и търпение, която не оставя в сърцето нито обида, нито омраза.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Всемогъщият Аллах е сътворил всичко с цел и мъдрост, което ни учи, че и нашият живот има смисъл и предназначение.
• Споменаването на Страшния съд ни напомня, че никое добро дело няма да бъде забравено и никое зло няма да остане без отговор — това дава надежда на онези, които страдат, и предупреждение на онези, които вършат несправедливост.
• Красивата прошка е благородна черта, която извисява човека и го прави по-близо до Аллах. Тя не е слабост, а сила и величие на духа.
• Коранът ни учи на търпение, снизходителност и доброта дори към онези, които ни нараняват — това е пътят на мира и вътрешното спокойствие.
• Вярата в Аллах и в Деня на възкресението дава на човека цел, надежда и утеха, и го насърчава да върши добро и да прощава.