Сура Ан-Нахль — Стих 103

1. Обяснение на думите в аята:

• بَشَرٌ (башар): човешко същество, смъртен човек.
• لِسَانُ (лисан): език, но тук означава език като говор/езикова система.
• يُلْحِدُونَ (юлхидун): отклоняват се, изкривяват, намекват с изопачаване.
• أَعْجَمِيٌّ (а'джамий): чуждоезичен, неарабски, такъв, който не говори ясно и правилно арабски.
• مُّبِينٌ (мубин): ясен, очевиден, красноречив.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че знае какво казват многобожниците, които отричат Корана. Те твърдят, че Мухаммад (с.а.с.) не получава откровението от Аллах, а че някакъв човек го учи на Корана. Това е тяхното невярно и неоснователно твърдение. Аллах опровергава тази лъжа с ясен довод: езикът на човека, към когото те се отклоняват и на когото приписват това обучение, е чужд, неарабски – той не владее арабския добре и не може да говори красноречиво. А Коранът е низпослан на чист, ясен и красноречив арабски език, с най-висока степен на изразност и точност. Как тогава може да се твърди, че той е взет от чужденец, който дори не може да говори правилно арабски? Това е очевидно противоречие и доказателство за лъжливостта на техните думи.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е с несравнима красноречивост и яснота, което само по себе си е доказателство, че е от Аллах, а не от човешко същество.
• Аллах знае всичко, което хората казват и мислят, и отговаря на техните съмнения и лъжи с ясни доказателства.
• Истината винаги е ясна и силна, докато лъжата е слаба и противоречива – както е в случая с твърдението, че Коранът е научен от чужденец.
• Коранът е на арабски език, но посланието му е за всички хора – той е чудо, което не може да бъде подправено или измислено от човек.
• Всеки, който искрено търси истината, ще види в Корана яснота и мъдрост, които го водят към вярата и доброто.