Сура Аль-Исра — Стих 67

1. Обяснение на думите в аята:

• «مَسَّكُمُ الضُّرُّ»: докосна ви бедата, сполетя ви вреда или страдание.
• «ضَلَّ»: изчезна, изгуби се от съзнанието ви.
• «أَعْرَضْتُمْ»: отвърнахте се, отдръпнахте се, пренебрегнахте.
• «كَفُورًا»: крайно неблагодарен, отричащ благодатта.

1. Тълкувание на аята:

Когато ви сполети беда в морето — страх от удавяне и опасност за живота — всички онези, към които вие се обръщате с молби вместо Аллах, изчезват от мислите ви. Вече не ви остава никой друг, освен Аллах, и вие Го призовавате искрено и само Него молите за помощ. Той ви спасява и ви извежда невредими на сушата. Но щом се озовете на брега и се почувствате в безопасност, вие отново се отвръщате от Него, връщате се към предишните си заблуди и забравяте обещанието, което дадохте в миг на беда. Такава е природата на човека — той е крайно неблагодарен за благодатите на своя Господ и не признава милостта Му, освен когато е притиснат от нужда.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че в моменти на истинска беда човекът по природа се обръща към своя Създател, защото дълбоко в себе си знае, че само Аллах може да го спаси. Това е доказателство за единобожието, вписано в самата човешка душа.
• Аллах е Милосърдният и Спасяващият — Той чува зова на угнетения и отговаря, дори когато човекът Го е забравял дълго време. Това ни изпълва с надежда и любов към Него.
• Аятът ни напомня да не бъдем неблагодарни. Който е бил спасен в трудност, нека остане верен на обещанието си и нека продължи да бъде благодарен и покорен на Аллах и след като бедата отмине.
• Ислямът не изисква от нас да бъдем съвършени, а да се връщаме към Аллах искрено и постоянно, като помним, че всяка благодат и всяко спасение идват единствено от Него.