Сура Марьям — Стих 11

1. Обяснение на думите в аята:

• الْمِحْرَابِ (ал-михраб): мястото за молитва и уединено поклонение, свещеното място, където Закария се покланяше.
• فَأَوْحَى (фа-авха): даде знак, направи указание чрез жест, без да говори.
• بُكْرَةً (букратан): рано сутрин, в началото на деня.
• عَشِيًّا (ашийян): вечер, в края на деня.

1. Тълкувание на аята:

След като Закария (мир нему) получи благата вест от Аллах, че ще му се роди син — Яхя, той излезе при своя народ от мястото си за молитва и поклонение. Беше развълнуван и променен, затова хората го попитаха какво му е. Понеже беше дал знак на Аллах, че ще замълчи и няма да говори с хората, той не им проговори, а им направи жест с ръка, като им указа да прославят Аллах и да Го възхваляват сутрин и вечер. Това беше израз на благодарност към Всевишния за великата милост, която му бе оказана — даряването на дете в напреднала възраст. Така той ги насочи към помен и молитва в двата края на деня — началото и края му.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах отговаря на искрените молби по Своя мъдрост и в най-подходящия момент, дори когато надеждата изглежда изчезнала.
• Благодарността към Аллах е част от вярата на праведните — Закария изрази признателността си чрез насочване към прослава и молитва.
• Прославата на Аллах сутрин и вечер е лек и достъпен начин всеки вярващ да поддържа връзката си със Създателя през целия ден.
• Спокойствието и търпението в поклонението носят утеха и надежда, а Аллах никога не забравя Своите искрени раби.
• Коранът разказва историите на пророците, за да ни научи на вяра, търпение и упование в Аллах, и да ни насърчи към добри дела и постоянство в молитвата.