Сура Та Ха — Стих 129

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• كَلِمَةٌ (калима): дума, решение, обещание.
• سَبَقَتْ (сабакат): предшества, изпревари, предхожда.
• لِزَامًا (лиза̄ман): неизбежно, задължително, прилепено, което не се отделя.
• أَجَلٌ مُسَمًّى (аджалун мусамман): определен срок, наречен срок.

1. Тълкуване на аята:

Ако не беше думата, която предшества от твоя Господ, о, Пратенико, а именно Неговото решение да не наказва никого, преди да му бъде изложен доводът, и ако не беше определеният срок при Него, наказанието щеше да ги застигне незабавно и неизбежно още в земния живот, защото те го заслужават поради своето неверие. Но Аллах отлага наказанието им до определения срок, който е Денят на възкресението, по Своя мъдрост и справедливост.

1. Извлечени ползи, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах е Справедлив и Мъдър: Той не наказва незабавно, а дава възможност и време, за да се покае човек или да му бъде изложен доводът.
• Той разкрива търпението на Аллах към грешниците и Неговата милост, което ни учи да не бързаме с осъждане и да даваме шанс на другите.
• Напомня ни, че всичко има определен срок при Аллах и че справедливостта ще бъде въздадена в Деня на възкресението.
• Насърчава ни да използваме времето си за добри дела и покаяние, преди да дойде определеният срок.
• Укрепва вярата в Аллах и в Неговото обещание, и ни кара да обичаме Корана, който ни разкрива тази божествена мъдрост и справедливост.