Сура Та Ха — Стих 37

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— وَلَقَدْ (уа лякад): „и наистина“ — израз, който потвърждава и подчертава казаното.

— مَنَنَّا (мананна): „дарихме благодат“, „оказахме милост“ — от глагола مَنَّ, който означава да се даде благодеяние без очакване на отплата.

— عَلَيْكَ (алейка): „на теб“ — обръщение към пророк Муса (Моисей), мир нему.

— مَرَّةً (марратан): „веднъж“, „един път“.

— أُخْرَىٰ (ухра): „друга“, „друга поред“.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към пророк Муса, мир нему, и му напомня, че още преди да го дари с великите благодати — пророчеството, говоренето с него и спасението от Фараона — Той вече го е обградил с милостта Си още в самото начало на живота му. Когато бил още бебе, Аллах го защитил от жестокостта на Фараона, който избивал новородените момчета от синовете на Исраил. Така Аллах го запазил, върнал го при майка му, за да се успокои сърцето ѝ, и го отгледал в дома на самия Фараон — най-неочакваното и най-сигурното място за онова време. Този аят е напомняне за поредицата от благодати: преди голямата мисия идва грижата за безпомощното дете, преди спасението на народа идва спасението на едно бебе. Така Аллах показва, че Неговата милост придружава човека на всеки етап от живота му и че Той подготвя пътя на Своите избраници още от самото начало.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аллах не забравя Своите верни служители: още преди да поискат, Той вече им е дарил милост.

— Благодарността към Аллах за миналите благодати е път към още по-голяма награда и близост до Него.

— Човекът е слаб и безпомощен в началото на живота си, а Аллах го пази и възпитава — това ни учи на смирение и доверие в Него.

— В живота на всеки вярващ има „скрити“ благодати, които често не забелязваме, но които са ни спасявали и водили.

— Коранът разказва историите на пророците не само за информация, а за да ни утеши и да ни покаже, че Аллах е близо до онези, които Му се доверяват.