Сура Та Ха — Стих 51

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «بَالُ» (бāl): състояние, положение, работа, въпрос за нечие положение.

— «الْقُرُونِ» (al-qurūn): множествено число на «قَرْن» (qarn) — поколение, народ, живял в определен период от време.

— «الْأُولَى» (al-ūlā): предишните, отминалите, първите.

1. Тълкувание на аята:

Фараонът, след като чу от Муса (мир нему) призива към вяра в Аллах и разяснението за истинския Бог, който създава, напътва и владее всичко, зададе въпрос, целящ да отклони и оспори: какво е положението на отминалите поколения и народи, които са живели преди нас? Какъв е техният край и какво се случи с тях, след като те също отричаха и не вярваха? Той искаше чрез този въпрос да внуши съмнение и да омаловажи значението на призива, сякаш казваше: ако това, към което ни призоваваш, беше истина, то предишните народи щяха да са го приели, а не да изчезнат в неверие. Муса (мир нему) отговори в следващия аят, че знанието за тях е при Аллах, записано е в книга и никой не знае тяхното положение и равносметка освен техния Господ. Така отговорът връща въпроса към всемогъществото и всезнанието на Аллах, а не към безплоден спор.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва, че истината не се измерва с броя на хората или с това какво са правили предишните народи; мнозинството от миналите поколения са отричали, но това не прави отричането правилен път.

— Напомня, че съдбата на отминалите народи е в ръцете на Аллах и че всеки ще получи справедлива равносметка — това подтиква човека към размисъл и към избор на правия път.

— Показва мъдростта и спокойствието на пророците: когато бъдат запитвани с цел да се оспори истината, те не изпадат в безплоден спор, а насочват към знанието и справедливостта на Аллах.

— Насърчава вярващия да не се обезсърчава от малцинството на вярващите или от многобройността на отричащите, защото успехът е в следването на истината, а не в следването на мнозинството.

— Кораничният разказ за предишните поколения е милост и предупреждение: милост, защото ни учи на историята, и предупреждение, за да не повтаряме грешките на онези, които са отминали в неверие.