Сура Аль-Анбия — Стих 52

1. Обяснение на думите в аята:

• التَّمَاثِيلُ (ат-тама̄тӣл): статуи, изваяния, идоли, които са направени във форма и образ.
• عَاكِفُونَ (ʿа̄кифӯн): тези, които постоянно стоят, остават и се придържат към нещо; тук означава, че са се посветили на служение и обожаване на тези идоли.

1. Тълкуване на аята:

Когато Ибрахим (мир нему) каза на баща си и на своя народ, като ги попита с въпрос, който разкриваше несъстоятелността на тяхното дело: „Какви са тези статуи, които сами сте изваяли със собствените си ръце и на които упорито служите и се покланяте?“ Той не ги попита, за да научи нещо, а за да ги накара да се замислят и да осъзнаят, че това, което обожават, са просто направени от хора изображения, които не могат нито да донесат полза, нито да отстранят вреда. Ибрахим се обърна към тях по този начин, за да им покаже колко неразумно е да се придържат към идоли, които не чуват, не виждат и не могат да направят нищо.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската вяра започва с размисъл и задаване на въпроси, които водят до истината, а не сляпо следване на традициите на предците.
• Показва смелостта и мъдростта на пророк Ибрахим (мир нему), който призова към чистото единобожие с ясни доводи и с уважение, дори когато се обръщаше към собствения си баща и народ.
• Напомня ни, че всичко, на което хората се покланят освен Аллах – било то статуи, идоли или други сътворени неща – е безсилно и не заслужава обожание.
• Коранот ни приканва да използваме разума си и да се освободим от всяко подражание, което ни отдалечава от поклонението само на Единия Аллах.
• Ислямът е религия на яснотата, логиката и искреността; той ни води към това да познаем истинския Бог и да Му служим с убеденост и знание.