Сура Аль-Анбия — Стих 62

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— قَالُوا (ка̄лӯ): казаха, рекоха.

— أَأَنتَ (а-анта): нима ти, дали ти.

— فَعَلْتَ (фа‘алта): извърши, стори.

— هَٰذَا (ха̄за̄): това.

— بِآلِهَتِنَا (би-а̄лихатина̄): с нашите божества, с нашите идоли.

— يَا إِبْرَاهِيمُ (я̄ Ибра̄хӣм): о, Ибрахим (Авраам).

1. Тълкувание на аята:

Когато хората видели, че идолите им са разбити, те довели Ибрахим (Авраам), мир нему, и го попитали с укор и изненада: „Нима ти си сторил това с нашите божества, о, Ибрахиме?“ Те задали въпроса по този начин, защото били убедени, че само той е могъл да го направи — той, който открито отричал идолопоклонството и ги предупреждавал. Въпросът им не бил искрено търсене на истината, а израз на гняв и желание да го обвинят. Така те се изправили срещу пророка си, без да осъзнаят, че всъщност спорят със самата истина, която той им носел.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва как невежеството и упорството могат да доведат хората дотам да защитават камъни и дървени идоли, вместо да признаят истината, която пророкът им е донесъл.

— Ибрахим (Авраам), мир нему, ни учи на смелост и твърдост в утвърждаването на единобожието, дори когато целият народ е против него.

— Коранът разказва тези истории, за да ни покаже, че истината винаги надделява, а идолопоклонството е крехко и безсилно — то не може нито да помогне, нито да навреди.

— Въпросът на неверниците разкрива тяхната слабост: те не можели да защитят „боговете“ си, затова търсели някого, когото да обвинят, вместо да се замислят защо идолите им са безпомощни.

— Този аят ни подтиква да размишляваме: истинският Бог е Живият, Всемогъщият, Който вижда и знае всичко, а не безжизнените идоли, които не могат нито да чуят, нито да отговорят.