Сура Аш-Шуара — Стих 210

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• التَّنَزُّلُ (ат-таназзул): слизането на нещо отвисоко на по-ниско място, низпослането.
• الشَّيَاطِينُ (аш-шаятин): дяволите, злите духове от джиновете, които са врагове на хората и се стремят да ги отклонят от правия път.
• بِهِ (бихи): с него, т.е. с Корана.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че Корана не е низпослан от дяволите, както са твърдели неверниците и многобожниците, които лъжливо казвали, че дяволите го хвърлят върху езика на Мухаммед (с.а.с.) или че той е поет, вдъхновяван от дяволите. Това е напълно невъзможно и несъстоятелно, защото дяволите са далеч от това да чуят Корана, когато се низпослава от небето – те са прогонени и замервани с падащи звезди. Те не могат нито да го чуят, нито да го предадат, нито да го докоснат. Коранът е низпослан от Аллах чрез доверения ангел Джибрил (Гавриил) върху сърцето на Пророка (с.а.с.), а не чрез дяволите. Така този аят опровергава клеветата на неверниците и потвърждава, че Коранът е божествено откровение, а не внушение от зли духове.

1. Извлечени ползи, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът е защитен от Аллах и не може да бъде докоснат или изопачен от дяволите – това вдъхва увереност в неговата истинност и чистота.
• Аятът показва, че обвиненията срещу Пророка (с.а.с.) са били неоснователни и че той е бил подкрепен от Аллах с ясно откровение.
• Всеки, който се замисли, ще разбере, че Коранът е уникален и не може да бъде дело на дяволите, защото призовава към добро, справедливост и поклонение на Единия Аллах – неща, противоположни на целите на дяволите.
• Този аят ни учи да не се поддаваме на лъжливи внушения и клевети срещу исляма, а да търсим истината и да се придържаме към Корана, който е сигурно ръководство за човечеството.
• Вярата в божествения произход на Корана укрепва сърцето и носи спокойствие, защото знаем, че той е от Аллах, а не от злите сили.