Сура Аль Имран — Стих 89

1. Обяснение на думите в аята:

• „تَابُوا“ (та̄бӯ): върнаха се към Аллах с искрено покаяние, като изоставиха греха и се обърнаха към покорство.
• „أَصْلَحُوا“ (аслахӯ): поправиха делата си и поправиха това, което бяха развалили — в поведението, вярата и постъпките си.
• „غَفُورٌ“ (Гафӯр): Много опрощаващ — Този, Който приема покаянието и прощава греховете.
• „رَحِيمٌ“ (Рахӣм): Милосърден — Този, Чиято милост обхваща вярващите и се проявява към каещите се.

1. Тълкуване на аята:

Този аят следва предупреждение към онези, които са отстъпили и са извършили тежко зло. Но вратата на покаянието остава отворена. Изключение се прави за тези, които след своето отстъпление и грешки се връщат към Аллах с искрено покаяние, изоставят лошото и поправят делата си — както във вярата, така и в поведението си. За такива Аллах е Много опрощаващ и Милосърден: Той приема покаянието им, изтрива греховете им и ги дарява с милост. Така аятът показва, че Божията милост е по-голяма от греха, стига човекът да се обърне към Него и да поправи пътя си.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Покаянието е винаги възможно, независимо колко големи са били грешките, ако човек искрено се върне към Аллах.
• Ислямът не оставя човека в отчаяние, а му дава път към прошка и ново начало.
• Истинското покаяние включва промяна и поправяне на делата, не само думи.
• Аллах е Гафӯр и Рахӣм — Неговата прошка и милост са огромни и Той приема каещите се.
• Вярата в тази милост ни насърчава да се стремим към добро и да не изоставяме надеждата в Божията благодат.