Сура Йа Син — Стих 50

1. Обяснение на думите в аята:

— „تَوْصِيَةً“ (таусия): завещание, поръчение, последно наставление, което човек дава преди смъртта си.

— „أَهْلِهِمْ“ (ахлихим): семейството им, близките им, домовете им.

— „يَرْجِعُونَ“ (ярджи‘ун): да се върнат, да се приберат обратно.

1. Тълкувание на аята:

Когато настъпи Часът и се протръби с рога, хората ще бъдат застигнати внезапно от този ужасен звук. Той ще ги порази толкова бързо и неочаквано, че те няма да имат никакво време — нито да направят завещание, нито да кажат нещо на близките си, нито дори да се върнат по домовете си. Ще ги завари смъртта там, където се намират — по пазарите, по работните им места, в ежедневните им занимания. Никой няма да може да изчака да приключи делата си, да се сбогува със семейството си или да се прибере у дома. Всичко ще свърши в един миг, без отсрочка и без възможност за подготовка.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Този аят ни напомня, че смъртта и Часът могат да дойдат внезапно, без предупреждение. Затова вярващият трябва да е винаги готов, да не отлага добрите дела и да не разчита, че ще има време за покаяние по-късно.

— Той ни учи да не се привързваме прекалено към земния живот и към ежедневните си грижи, защото всичко това може да бъде прекъснато за миг.

— Насърчава ни да поддържаме добри отношения със семейството си и да не отлагаме важните неща, защото не знаем дали ще имаме възможност да се върнем и да ги изпълним.

— И най-важното: този аят ни показва колко велик и всемогъщ е Аллах, Който с една заповед може да спре целия живот на земята. Това поражда в сърцето смирение, страхопочитание и стремеж към искрена вяра и праведни дела.