Сура Ан-Ниса — Стих 131

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَلِلَّهِ (уа лилля̄хи): „И на Аллах принадлежи“ – израз, който утвърждава абсолютната собственост и власт на Аллах над всичко.
• وَصَّيْنَا (уасса̣йна̄): „Заповядахме, заръчахме“ – означава дадена строга и важна повеля, която трябва да се спазва.
• أُوتُوا الْكِتَابَ (ӯтӯ ал-кита̄б): „Онези, на които бе дадено Писанието“ – имат се предвид юдеите и християните, на които преди това бяха низпослани Тора и Евангелието.
• اتَّقُوا اللَّهَ (иттакӯ Алла̄х): „Бойте се от Аллах, бъдете богобоязливи“ – означава да изпълнявате заповедите Му и да се въздържате от забраненото от Него.
• غَنِيًّا (ганийян): „Богат, независещ от нищо“ – Аллах не се нуждае от никого и от нищо.
• حَمِيدًا (хамӣдан): „Възхваляван, достоен за всяка хвала“ – Той е достоен за възхвала във всички Свои качества и дела.

1. Тълкувание на аята:

Аллах е единственият Собственик и Владетел на всичко, което съществува в небесата и на земята, и на всичко между тях. Нищо не е извън Неговата власт и нищо не се случва без Неговото знание и воля.

След това Аллах съобщава, че е заръчал на предишните общности, на които бяха дадени Писанията – юдеите и християните – както и на нас, последователите на Корана, едно и също нещо: да бъдем богобоязливи, да се придържаме към Неговите заповеди и да избягваме забраненото. Това е общата основа на всички божествени послания – искрената вяра и покорството пред Аллах.

След това Аллах пояснява, че ако някой откаже да повярва и отхвърли тази повеля, той не вреди на Аллах с нищо, а вреди единствено на себе си. Аллах не се нуждае от ничия вяра или покорство, защото всичко в небесата и на земята е Негово владение. Той е над всяка нужда – абсолютно независим от Своите творения, и въпреки това е достоен за всяка хвала заради Своето съвършенство, мъдрост, милост и справедливост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че всичко принадлежи на Аллах – това ни учи на смирение и ни освобождава от гордостта и самонадеяността.
• Вярата и богобоязливостта не са нещо ново или чуждо – те са общата повеля на всички пророци и Писания. Ислямът е продължение и завършек на едно дълго божествено напътствие към човечеството.
• Ако човек се покори на Аллах, той печели за себе си; ако откаже, губи само себе си. Аллах не се нуждае от нашето поклонение – ние се нуждаем от Него.
• Осъзнаването, че Аллах е „Ганий“ (Независещ) и „Хамид“ (Възхваляван), ни изпълва с любов и страхопочитание – Той е достоен за нашата любов и покорство не защото се нуждае от нас, а защото Той е съвършен и заслужава всяка хвала.
• Този аят ни насърчава да приемем исляма с радост и увереност, защото той е пътят на всички предишни пророци и е в хармония с истината за нашето съществуване: ние сме творения, а Аллах е нашият Създател и Господар.