Сура Аз-Зухруф — Стих 88

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَقِيلِهِ (уа қӣлиһи): „и неговото слово/изказване“ – местоимението се отнася до пророка Мухаммед, салляллаху алейхи уа саллям.
• يَا رَبِّ (йā рабби): „О, Господи мой“ – обръщение към Аллах с признание за Неговата господство и власт.
• إِنَّ هَٰؤُلَاءِ (инна хā'улā'и): „наистина тези“ – сочи към народа, който е отхвърлил вярата.
• لَّا يُؤْمِنُونَ (лā ю'минуна): „не вярват“ – отричат истината и посланието, с което е изпратен пророкът.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че знае за оплакването на Своя пророк Мухаммед, салляллаху алейхи уа саллям, когато той се обръща към своя Господ с думите: „О, Господи мой, наистина тези хора са народ, който не вярва.“ Пророкът се оплаква на своя Създател от упорството и отхвърлянето на своя народ, който не приема вярата в Аллах и в посланието, с което е изпратен. Аллах, Всемогъщият, знае това оплакване и го споменава в Корана, за да покаже, че Той е свидетел на всичко и че оплакването на пророка не е скрито от Него. Това е и утеха за пророка, и предупреждение за онези, които упорстват в неверието си, че Аллах знае тяхното положение и ще ги съди справедливо.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че Аллах чува и знае болката на Своите пратеници и на вярващите, когато са отхвърляни – това е утеха за всеки, който страда по пътя на вярата.
• Пророкът, салляллаху алейхи уа саллям, ни учи как да се обръщаме към Аллах с оплакване и молба, без да се отчайваме – това е пример за търпение и упование.
• Аятът подчертава, че неверието е избор на хората, а не слабост на посланието – истината е ясна, но някои упорстват.
• В него има призив към размисъл: всеки, който чуе за оплакването на пророка, е поканен да приеме вярата и да не бъде от онези, за които се казва „не вярват“.
• Коранът съхранява и най-личните моменти на пророка, което показва неговата автентичност и че е откровение от Аллах, а не човешко слово.