Сура Аль-Ахкаф — Стих 23

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْعِلْمُ (ал-‘илм): знанието, в частност знанието за времето, когато ще дойде обещаното наказание.
• أُبَلِّغُكُم (убаллигукум): предавам ви, съобщавам ви.
• مَا أُرْسِلْتُ بِهِ (ма урусилту бихи): това, с което бях изпратен, тоест откровението и посланието от Аллах.
• تَجْهَلُونَ (таджхалун): невежи сте, проявявате невежество — в бързането си да поискате наказанието и в дързостта си спрямо Аллах.

1. Тълкуване на аята:

Пророк Худ (мир нему) отговаря на своя народ, който настояваше да побърза обещаното наказание. Той им казва: знанието кога точно ще дойде наказанието е само при Аллах — Той единствен знае неговия срок, а аз не разполагам с такова знание. Моята задача е само да ви предам онова, с което Аллах ме изпрати — посланието и предупреждението, а не да определям времето. Аз съм само пратеник и мой дълг е ясното предаване на посланието. Обаче ви виждам, че сте хора, които проявяват невежество: бързате с искането на наказанието, държите се дръзко спрямо Аллах и не различавате онова, което е полезно за вас, за да го следвате, от онова, което ви вреди, за да го изоставите.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че знанието за неведомото е само при Аллах. Това освобождава сърцето от безпокойство и го прави доволно с решението на Аллах.
• Пророкът е само предаващ посланието; неговият дълг е ясното съобщаване, а не налагане или определяне на срокове. Това показва милостта и мъдростта в призива към истината.
• Истинското невежество е да настояваш за нещо, преди да му е дошло времето, и да избираш това, което ти вреди, вместо това, което ти носи полза. Коранът ни напътства към знание, търпение и разумно поведение.
• Вярата ни учи да оставяме крайните въпроси на Аллах и да се съсредоточим върху своя дълг: да слушаме, да разбираме и да следваме напътствието. Това носи спокойствие и надежда.