Сура Аль-Маида — Стих 20

1. Обяснение на думите в аята:

• «وَإِذْ» — „И когато“: въвежда спомен за минало събитие.
• «نِعْمَةَ اللَّهِ» — „благодатта на Аллах“: всички дарове и милости, които Той е отредил.
• «أَنبِيَاءَ» — „пророци“: множествено число на „наби“ — пратеник, който получава откровение от Аллах.
• «مُلُوكًا» — „царе, владетели“: онези, които владеят делата си и разполагат със слуги и подчинени.
• «الْعَالَمِينَ» — „световете“: тук означава народите и общностите по тяхното време.

1. Тълкувание на аята:

Аллах разказва на Своя Пратеник (с.а.с.) за един важен момент от историята на синовете на Исраил, когато Муса (а.с.) се обърнал към своя народ с думи на напомняне и наставление. Той им казал: „О, народе мой, помнете сърцата си и споменавайте с езиците си благодатта, която Аллах ви е дарил.“ Това е призив да си припомнят милостите на Аллах и да бъдат благодарни за тях.

Една от най-големите благодати, които Аллах им дарил, е, че изпратил сред тях пророци, които ги напътствали към истината и ги водели по правия път. Никой друг народ по тяхното време не получил толкова много пророци, колкото синовете на Исраил. Освен това Аллах ги направил владетели на собствените им дела — те престанали да бъдат роби и подчинени на Фараона и неговия народ, и станали господари, които разполагат със слуги и имат власт над делата си.

Аллах им дарил и много други блага, които не дал на никого другиго по тяхното време: манна и салва (храна, която слизала от небето), сянка от облаци, разцепването на морето и спасението от Фараона, и още много други милости. Всичко това било ясен знак за тяхното превъзходство и за грижата на Аллах към тях.

Но въпреки тези велики благодати, синовете на Исраил се разбунтували срещу Муса (а.с.) и не се подчинили на заповедите му. В това има утеха за Пророка Мухаммад (с.а.с.) — че и предишните народи са отхвърляли своите пророци, така че той да не се натъжава от отказа на своя народ.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да помним благодатта на Аллах и да бъдем благодарни за нея — благодарността е ключ към увеличаване на благата и към доволството на Аллах.
• Пророците са най-голямата благодат за един народ, защото те водят хората към истината и към успеха в отвъдния живот.
• Аллах дарява когото пожелае с власт и блага, и всичко това е изпитание — дали ще бъдем благодарни или неблагодарни.
• Историята на предишните народи е поука за нас: колкото и големи да са били благодатите, неблагодарността и неподчинението водят до загуба.
• Коранът разказва тези истории, за да укрепи сърцата на вярващите и да им даде увереност, че Аллах е с тях, както е бил с предишните праведници.