Сура Аль-Маида — Стих 76

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „قُلْ“ (кул) — кажи.
• „أَتَعْبُدُونَ“ (ата‘будуна) — нима служите/покланяте се.
• „مِن دُونِ اللَّهِ“ (мин дуни Ллах) — освен на Аллах, т.е. други освен Него.
• „مَا لَا يَمْلِكُ“ (ма ла ямлику) — онова, което не владее/не притежава.
• „ضَرًّا“ (даран) — вреда.
• „وَلَا نَفْعًا“ (уа ла наф‘ан) — нито полза.
• „السَّمِيعُ“ (ас-Сами‘) — Всечуващият.
• „الْعَلِيمُ“ (ал-‘Алим) — Всезнаещият.

1. Тълкувание на аята:

Аллах наставлява Своя Пратеник (с.а.с.) да отправи питане-укор към онези, които обожествяват други наред с Аллах: „Нима се покланяте на нещо, което не може да ви донесе нито вреда, нито полза?“ Тук се има предвид всеки, на когото се покланят освен Аллах — било то ‘Иса (Исус), който е само раб и Пратеник на Аллах, било то идоли, светци или каквито и да било други същества. Всички те са безсилни: не могат да отстранят от вас зло, нито да ви дарят с добро. Те са творения, а не божества.

Само Аллах е Този, Който владее вредата и ползата, Той е, Който дава и отнема, Той е, Който издига и унизява. Затова Той е Всечуващият — чува всички ваши думи, включително и думите на многобожието, и Всезнаещият — знае всички ваши дела и намерения, нищо не се скрива от Него. Той ще ви въздаде за делата ви: ако правите добро, ще получите добро, а ако вършите зло, ще получите зло.

Този аят е ясно доказателство срещу всяка форма на многобожие. Той показва, че онова, което не може да донесе нито полза, нито вреда, не заслужава да бъде обожествявано. Само Аллах — Слушащият, Знаещият — заслужава поклонение, защото Той е Истинският Бог, Който държи в ръцете Си всяко нещо.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Ислямът ни учи да се обръщаме само към Аллах, защото Той единствен може да ни помогне и да ни предпази от зло. Това ни освобождава от страха и надеждата към слаби същества.
• Коранът използва разумни доводи, за да ни насочи към истината. Той ни кани да мислим: как може да се покланяме на нещо, което не ни чува, не ни вижда и не може да ни помогне?
• Аллах е Всечуващ и Всезнаещ — това ни утешава, че никой не е забравен, че всяка наша молитва е чута и всяко наше добро дело е записано.
• Ислямът ни освобождава от робството към творението и ни прави истински свободни — роби само на Аллах, Който е Източникът на всяко добро.
• Този аят ни подтиква към искреност в поклонението и ни предпазва от заблудата на многобожието, което е най-голямата несправедливост.
• Вярата в Аллах — Слушащия, Знаещия — ни дава спокойствие и увереност, че животът ни има смисъл и че справедливостта ще възтържествува.