Сура Ан-Наджм — Стих 17

1. Обяснение на думите в аята:

• مَا زَاغَ (ма̄ за̄га): не се отклони, не се изкриви, не се измести.
• الْبَصَرُ (ал-басар): зрението, погледът.
• مَا طَغَى (ма̄ тага̄): не превиши границите, не надхвърли това, което му бе позволено да види.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Всевишният Аллах описва състоянието на Пророка Мохамед, мир нему, по време на възнесението му (ал-Ми‘радж), когато му бяха показани велики знамения. Погледът на Пророка не се отклони нито надясно, нито наляво, нито се втренчи в нещо, което не му бе позволено да гледа. Той остана напълно съсредоточен и покорен, като не надхвърли границите на това, което му бе наредено да съзерцава. Това е описание на съвършената дисциплина и пълното подчинение на Пророка към заповедта на неговия Господ по време на това велико събитие. Той видя от знаменията на своя Господ най-големите доказателства за Неговото могъщество и величие – от Рая, Огъня и други неща, които потвърждават истинността на неговото пророчество.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва високото положение и благонравието на Пророка Мохамед, мир нему, който дори в момент на необикновено преживяване остана напълно покорен на Аллах и не посегна към това, което не му бе разрешено.
• Той ни учи на самодисциплина и контрол над погледа и желанията – че истинският вярващ се стреми да остане в границите, определени от Аллах, дори когато му се предоставят големи възможности.
• Аятът потвърждава истинността на пророчеството и достоверността на това, което Пророкът е предал за възнесението си, защото Аллах Сам свидетелства за точността на неговото виждане.
• Той ни насърчава да се доверяваме на Корана и на пророческата традиция, и да се стремим към същата преданост и послушание, които Пророкът е проявил, за да заслужим любовта на Аллах и висшите степени в Рая.