Сура Ан-Наджм — Стих 34

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَأَعْطَى“ (уа а‘та̄) — „и даде“, т.е. даде нещо от своето имущество.
• „قَلِيلًا“ (калӣлан) — „малко“, означава незначителна част или скромно количество.
• „وَأَكْدَى“ (уа акда̄) — „и престана“, „и отряза“, „и спря да дава“; изразът носи смисъл на прекратяване на даването поради скъперничество, сякаш човекът „затваря ръката си“ и не продължава да прави добро.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва човек, който първоначално дава малко от имуществото си, но след това спира да дава и прекъсва своето благодеяние. Той не продължава да помага, а се придържа към скъперничеството си и отказва да споделя повече. В същото време такъв човек може да има претенции, че е праведен или че върши добро, но делата му показват обратното — той дава оскъдно и после напълно отрязва даването. Аятът е предупреждение и порицание към онзи, който се отклонява от покорност към Аллах, дава малко и след това прекъсва доброто, което е започнал, защото скъперничеството е станало негов навик и свойство.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът цени постоянството в добрите дела и щедростта, а не еднократното или недостатъчно даване.
• Скъперничеството и прекъсването на благодеянието са порицавани, защото вредят както на човека, така и на обществото.
• Човек не трябва да се самозалъгва, че е добър, ако делата му не потвърждават това; искреността се проявява в трайно добро.
• Коранът възпитава в честност, щедрост и отговорност към нуждаещите се, което прави живота по-справедлив и милосърден.
• Всеки, който се стреми към добро, е поканен да дава редовно и с чисто сърце, без да отрязва помощта си, защото Аллах обича онези, които вършат добро постоянно.