Сура Ар-Рахман — Стих 13

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• آلَاءِ (ала̄’): това е множествено число на „ала̄“ (благодат, благодеяние, дар) и означава всички видове благодати и дарове – както религиозни, така и светски.
• رَبِّكُمَا (Раббикума̄): „вашият Господ“ – двойствено число, обръщение към две групи (джиновете и хората).
• تُكَذِّبَانِ (туказзиба̄ни): „отричате, смятате за лъжа“ – двойствено число, отправено към джиновете и хората.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към джиновете и хората с въпрос, който е едновременно укор и напомняне: „Коя от благодатите на вашия Господ отричате?“ Той е дарил и на двете групи безброй благодеяния – както в религията (напътствие, пророчество, откровение, прошка), така и в земния живот (здраве, препитание, сигурност, семейство и всичко останало). Въпросът не търси отговор, а цели да събуди съзнанието и да накара човека и джина да признаят тези благодати и да благодарят на Аллах за тях.

Този аят се повтаря в сура „Ар-Рахман“ тридесет и една пъти – повторение, което подчертава величието на Божиите дарове, напомня за тях и изобличава онези, които ги отричат. Когато Пророкът (мир нему) е рецитирал тази сура пред джиновете, те отговаряли на всяко повторение с думите: „Не отричаме нито една от Твоите благодати, о, наш Господ, и на Теб принадлежи хвалата.“ Така всеки вярващ, когато чуе за благодатите на Аллах, трябва да ги признае, да благодари на Аллах и да Го възхвали.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се вглеждаме в безбройните благодати на Аллах – както духовни, така и материални – и да не ги приемаме за даденост.
• Той ни напомня, че признаването на благодатите и благодарността към Аллах са път към вярата и спокойствието на сърцето.
• Повторението на аята в сурата показва колко важно е да помним милостта на Аллах и да не я отричаме нито с думи, нито с дела.
• Примерът на джиновете, които отговорили с признание и хвала, е прекрасен модел за всеки вярващ – да посреща напомнянията за Божиите дарове със смирение и благодарност.
• Аятът ни подтиква да размишляваме върху Корана и да го четем с отворено сърце, защото в него има напътствие и милост за всички хора и джинове.