Сура Аль-Анам — Стих 117

1. Пояснение на думите в аята:

• „يَضِلُّ“ (ядиллю) – отклонява се, заблуждава се, изгубва правия път.
• „سَبِيلِهِ“ (сабийлихи) – Неговият път, тоест пътят на истината и напътствието, който Аллах е посочил.
• „الْمُهْتَدِينَ“ (ал-мухтадин) – напътените, онези, които следват правия път.

1. Тълкуване на аята:

Наистина твоят Господ, о, Пратенико, знае най-добре кой от хората се отклонява от Неговия път и кой върви по него. Той познава напълно и заблудените, и напътените – нищо от това не е скрито за Него. Той знае кой заслужава напътствие и кой заслужава заблуда, и ще въздаде на всяка група според това, което заслужава. Неговата мъдрост обхваща всичко, и Неговото знание е съвършено – Той не се нуждае от никого, за да Му разкрие кой е на правия път и кой е заблуден.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аллах е всезнаещ – Той знае състоянието на всяко сърце и кой искрено търси истината. Това ни насърчава да се обръщаме към Него с искреност и да не се отчайваме, защото Той вижда нашите усилия.
• Никой не може да заблуди онзи, когото Аллах напътва, и никой не може да напъти онзи, когото Аллах оставя в заблуда – това ни учи да се уповаваме на Аллах и да Го молим за напътствие.
• Аятът ни утешава, че Аллах е справедлив и ще въздаде на всеки според делата му – това ни подтиква към добри дела и следване на правия път.
• Знанието на Аллах за напътените и заблудените е милост за вярващите: ние не носим отговорност за сърцата на другите, а само за своята искреност и следване на истината.
• Коранът ни учи да оставяме съдбата на хората на Аллах, Който е най-добрият Съдия, и да се съсредоточим върху собственото си напътствие и добро поведение.