Сура Аль-Хакка — Стих 25

1. Пояснение на думите в аята:

• „أُوتِيَ“ (утиe): получи/му бе дадено.
• „كِتَابَهُ“ (китабаху): книгата с неговите дела.
• „بِشِمَالِهِ“ (би шимаалихи): с лявата си ръка.
• „يَا لَيْتَنِي“ (я лейтени): израз на силно съжаление — „О, да можех…“, „Да бях…“.
• „لَمْ أُوتَ“ (лам ута): не ми бе дадена/не бях получил.

1. Тълкуване на аята:

А този, на когото книгата с делата му бъде подадена с лявата ръка — а това е знак за загуба и наказание в Отвъдния живот — ще каже в дълбоко разкаяние и мъка: „О, да можех да не ми бъде давана книгата ми с делата!“ Той ще съжалява горчиво, че е получил записа на своите постъпки, защото в него са записани лоши дела, които го водят към наказание. Този човек ще бъде обзет от съжаление и скръб, когато види какво го очаква, и ще пожелае никога да не е получавал тази книга, нито да знае какво го очаква. Той ще съжалява, че не е умрял завинаги в земния живот и не е бил възкресен, и ще види, че богатството и имотите, които е събирал, не му носят никаква полза, а доводите и извиненията му са изчезнали — не остава нищо, с което да се защити.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни напомня за важността на добрите дела и за Деня на възкресението, когато всеки ще получи книгата си — с дясната или с лявата ръка.
• Той ни подтиква към размисъл и покаяние още в земния живот, преди да е станало твърде късно за съжаление.
• Показва ни, че истинската печалба не е в събирането на богатство, а в искрената вяра и праведните дела.
• Насърчава ни да се стремим към Божието доволство и към това името ни да бъде записано сред онези, които ще получат книгата си с дясната ръка — знак за успех и спасение.
• Напомня ни, че Коранът е милост и предупреждение, което ни насочва към пътя на спасението още сега, докато имаме време и възможност.