Сура Аль-Хакка — Стих 26

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَلَمْ أَدْرِ: „и не знаех“, „и не бях узнал“ – изразява съжаление и разкаяние в отвъдния живот.
• مَا: „какво“ – въпросителна частица, използвана тук за изразяване на ужас и незнание.
• حِسَابِيَه: „моята равносметка“, „моето изчисление“ – става дума за равносметката на делата пред Аллах в Съдния ден.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от описанието на положението на грешниците в Съдния ден – онези, на които книгата с делата им ще бъде дадена в лявата ръка. В своето дълбоко съжаление и разкаяние такъв човек ще каже: „О, да бях получил книгата си в дясната ръка!“ и „О, да не бях знаел каква е моята равносметка!“ Той ще пожелае никога да не е бил съживяван и да не е виждал ужасите на този ден. Смисълът на думите „и не знаех каква е моята равносметка“ е, че той съжалява, че изобщо е узнал за своята равносметка, защото тя е довела до наказание и позор. Той ще пожелае смъртта, която е преживял в земния живот, да е била краят на всичко – без възкресение и без равносметка. Това е израз на крайно отчаяние и загуба, защото богатството и оправданията, на които е разчитал в земния живот, няма да му помогнат с нищо в отвъдния.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня за важността на подготовката за Съдния ден още в земния живот, преди да е станало твърде късно.
• Той показва, че истинската печалба не е в събирането на богатство и власт, а в добрите дела и искрената вяра в Аллах.
• Корана описва отвъдния живот по начин, който докосва сърцето и разума, карайки човека да се замисли за своя край и да потърси пътя на спасението.
• Ислямът не е просто набор от правила, а път, който ни води към успех и спокойствие както в този свят, така и в отвъдния.
• Всеки, който чуе този аят, е поканен да се обърне към Аллах с искрено покаяние и да започне да гради добри дела, за да не бъде сред съжаляващите в Съдния ден.