Сура Аль-Араф — Стих 139

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مُتَبَّرٌ (мутаббар): разрушено, унищожено, обречено на гибел.
• مَا هُمْ فِيهِ (ма хум фихи): това, в което се намират, а именно тяхното многобожие и служение на идоли.
• بَاطِلٌ (батил): напразно, безполезно, лишено от всякаква стойност и резултат.
• مَا كَانُوا يَعْمَلُونَ (ма кану я'малун): това, което са вършели — тяхното поклонение и дела.

1. Тълкувание на аята:

Наистина тези хора, които упорстват в поклонението на идоли, са обречени на гибел в това, в което се намират — тяхното многобожие е разрушено и ще изчезне. Напразно е всичко, което са вършили — тяхното поклонение на идоли, които не могат да им помогнат, нито да отблъснат от тях наказанието на Аллах, ако то ги сполети. Тяхното многобожие ще се разпадне и те ще загинат, ако не повярват в Аллах и не се откажат от това, което вършат.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че всяко поклонение, насочено към друг освен Аллах, е обречено на гибел и е напразно — то не носи полза нито в този свят, нито в отвъдния.
• Ислямът ни призовава към искреност и чисто единобожие, което е единственият път към спасение и успех.
• Коранът ясно разграничава истината от заблудата и ни предупреждава с милост, за да се върнем към правия път, преди да е станало твърде късно.
• Вярата в Аллах и отказът от многобожие са пътят към вечното блаженство и спасение от наказанието.
• Този аят ни учи, че делата имат стойност само когато са извършени с искрена вяра в Единия Аллах, и че Той е единственият, който заслужава нашето поклонение.