Сура Аль-Араф — Стих 184

1. Пояснение на думите в аята:

• أَوَلَمْ يَتَفَكَّرُوا (а-уа-лам ятафаккару): „Нима не размишляват?“ — призив към дълбоко, съзнателно обмисляне.
• بِصَاحِبِهِم (би-сахибихим): „за техния спътник“ — има се предвид пророк Мухаммед (с.а.с.), когото те познават отблизо.
• جِنَّة (джинна): „лудост, безумие“ — състояние на загубен разум.
• نَذِيرٌ مُّبِينٌ (назирун мубин): „ясен предупредител“ — този, който открито и разбираемо предупреждава за последствията.

1. Тълкувание на аята:

Всемогъщият Аллах се обръща към онези, които отхвърлят знаменията и отричат пратеника, и ги подканя да използват разума, който им е даден. Те живеят редом с пророка, познават неговия характер, честност и благонравие, и въпреки това се колебаят. Ако само помислят безпристрастно, ще разберат, че човек с неговите качества и с посланието, което носи, в никакъв случай не е обладан от лудост. Той не е нищо друго освен пратеник на Аллах, изпратен да предупреди хората за наказанието, което ги очаква, ако упорстват в неверието си. Неговото предупреждение е ясно, разбираемо и подкрепено с доказателства — то не оставя място за съмнение у всеки, който искрено търси истината.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът насърчава размисъла и използването на разума, а не сляпото следване на традиции и предразсъдъци.
• Пророк Мухаммед (с.а.с.) е бил известен със своята честност и чист характер дори сред онези, които по-късно го отхвърлили — това е доказателство за истинността на неговата мисия.
• Обвиненията в лудост срещу пратениците са стар похват на отричащите, който се разкрива като несъстоятелен при безпристрастно вглеждане.
• Мисията на пророка е милост и предупреждение — той не принуждава, а ясно известява и оставя избора на човека.
• Всеки, който искрено потърси истината с отворено сърце и трезв разум, ще открие в Корана и в живота на пророка доказателства, които го водят към вярата.