Сура Аль-Араф — Стих 67

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „سَفَاهَةٌ“ (сафа̄ха): глупост, лекомислие, неразумие, липса на разсъдък.

— „رَسُولٌ“ (расӯл): пратеник, изпратен с послание от Аллах.

— „رَبِّ الْعَالَمِينَ“ (Рабби ал-‘а̄ламı̄н): Господ на всички светове, Създателят и Властелинът на всичко съществуващо.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Худ (мир нему) се обръща към своя народ с думи на кротост и яснота, след като те го обвинили в глупост и неразумие. Той им казва: „О, народе мой, в мен няма никаква глупост, нито лекомислие, нито недостатък в разума. Аз не съм луд, нито съм изгубил разсъдъка си. Напротив — истината е, че съм пратеник от Господа на всички светове.“

Така Худ отхвърля обвинението в глупост и го замества с най-висшата чест — че е изпратен от Аллах, Господа на всички светове. Той не отговаря с грубост или гняв, а с достойнство и търпение, като посочва, че мисията му идва от Създателя на всичко съществуващо. Това показва, че призивът му не е плод на човешко своеволие или заблуда, а е божествено послание, носещо напътствие и милост за хората.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че истинският разум и мъдрост се проявяват в приемането на божественото напътствие, а не в отхвърлянето му.

— Пророците отговарят на обиди и обвинения с благородство, търпение и яснота — пример за добър нрав, който всеки мюсюлманин следва.

— Обръщението „Господ на всички светове“ ни напомня, че Аллах е Господ не само на един народ или едно време, а на цялото творение — Той е Един и заслужава да бъде обожаван единствен.

— Коранът предава диалозите между пророците и народите им, за да ни даде поука и да укрепи вярата ни, че посланието на истината винаги е било съпътствано от изпитания, но завършва с победа за онези, които се придържат към нея.

— Всеки, който чуе този аят, е поканен да размисли: дали не отхвърля истината, смятайки я за глупост, докато всъщност тя е пътят към спасението и вечното блаженство.