Сура Нух — Стих 7

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• «كُلَّمَا» (куллама): всеки път когато.
• «دَعَوْتُهُمْ» (дааватухум): призовах ги, поканих ги.
• «لِتَغْفِرَ لَهُمْ» (литагфира лахум): за да им опростиш (греховете).
• «جَعَلُوا أَصَابِعَهُمْ فِي آذَانِهِمْ» (джаалу асаабиахум фи аазаанихим): сложиха пръстите си в ушите си.
• «وَاسْتَغْشَوْا ثِيَابَهُمْ» (уастагшау сияабахум): покриха се с дрехите си, увиха се в тях.
• «وَأَصَرُّوا» (уа асарру): и настояха, упорстваха (на неверието си).
• «وَاسْتَكْبَرُوا اسْتِكْبَارًا» (уастакбару истикбааран): и се възгордяха с голяма гордост.

1. Тълкувание на аята:

Нух (Ной), мир нему, се обръща към своя Господ, описвайки упорството на своя народ пред неговия призив. Той казва: Господи, всеки път щом призовавах народа си към това, което би било причина за опрощаване на греховете им — а това е да Те обожават единствен и да ти се покоряват — те не само че не приемаха призива, а правеха всичко възможно да не го чуят. Слагаха пръстите си в ушите си, за да заглушат гласа ми, и се увиваха плътно в дрехите си, покривайки лицата си, за да не ме виждат и да не ме разпознаят. Така те оставаха твърдо на своето многобожие и неверие, упорствайки в него, и се възгордяваха надменно, отказвайки да приемат истината и да се подчинят на призива към вяра в Аллах. Те проявяваха изключителна гордост и надменност спрямо истината и нейния призив.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва колко голямо е било търпението на пророк Нух, мир нему, в призоваването към истината ден и нощ, явно и тайно — това е пример за всеки мюсюлманин да бъде търпелив и постоянен в доброто и в призоваването към него.
• Упорството на народа на Нух и тяхната гордост не попречиха на Нух да продължи да призовава — урок, че човек не трябва да се отказва от истината заради отказа на другите.
• Аятът ни учи, че опрощаването на греховете е свързано с вярата в Аллах и покорството към Него — това е милост и надежда за всеки, който се обръща към своя Господ.
• Гордостта и надменността са пречка пред истината и водят до отхвърляне на призива — ислямът призовава към смирение и отворено сърце към истината.
• Коранът разказва тези истории, за да ни напомни, че пътят на пророците е път на търпение, милост и постоянство, и че краят е за богобоязливите.