Сура Аль-Муддассир — Стих 46

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَكُنَّا (уа кунна̄): „и бяхме“ – глагол в минало несвършено време, който указва продължително, повтарящо се действие в миналото.
• نُكَذِّبُ (нуказзибу): „отричахме, взимахме за лъжа“ – форма за продължително действие, означаваща упорито отхвърляне на нещо като неистинно.
• بِيَوْمِ الدِّينِ (би-йауми ад-дӣн): „в Деня на въздаянието“ – „ад-дӣн“ тук означава въздаяние, разплата и съд; това е Денят на възкресението и Страшният съд, в който всеки ще получи отплата за делата си.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от думите на обитателите на Огъня, които сами разказват за причината за своята гибел. Те признават, че в земния си живот са отричали Деня на въздаянието – Деня на възкресението и Страшния съд, в който хората ще бъдат възкресени и ще получат отплата за делата си. Те не са вярвали, че ще има отвъден живот, сметка и възмездие, и са продължавали в това си отричане, докато смъртта ги е застигнала. Това тяхно отричане не е било просто мимолетно съмнение, а постоянно и упорито взимане за лъжа на истината, която пратениците са им донесли. Именно този грях – отричането на Деня на въздаянието – е една от главните причини те да попаднат в Огъня и да признаят своята заблуда твърде късно, когато вече не им е от полза.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва честността на Корана: той предава дори признанията на грешниците в Огъня, за да предупреди хората и да ги насочи към истината, преди да е станало късно.
• Вярата в Деня на въздаянието е основа на отговорния живот: който знае, че ще бъде съден и ще получи отплата, се стреми към добро и се пази от зло.
• Отричането на Деня на въздаянието не е дребна работа – то води до гибел, както самите обитатели на Огъня признават. Затова човек трябва да се пази от съмнения и да търси знание.
• Милостта на Аллах се проявява в това, че Той ни разкрива тези признания и последици, за да се вразумим и да се върнем към Него, докато още имаме време.
• Ислямът призовава към размисъл върху края на живота и върху отвъдното, което дава на човека надежда, цел и спокойствие, и го подтиква към добри дела и искрено поклонение.